Чревното здраве е в основата на доброто общо усещане за комфорт. Може да се каже, че то „програмира“ цялостното ни състояние, тъй като все повече проучвания го асоциират с настроението ни днес, до статуса на имунната система и храносмилането, та чак до това как остаряваме в бъдеще.
Великото разделение
След голямото колонизиране на червата до 2-3 годишна възраст микробиомът остава сравнително постоянен, но също и толкова динамичен. Влияние оказват храната, приемът на медикаменти, хранителни добавки, та дори и с кого съжителстваш и дали имаш домашен любимец. Навярно природата е сметнала, че толкова много бактерии и фактори имат нужда от някакво обединение… Преобладават конкретни родове бактерии, но те съжителстват и с другите. Това има огромно отражение върху общото здраве, най-вече от гледна точка на хранителен комфорт, имунна система, психично здраве. На по-късен етап учените ги дефинират като ентеротипи.
Чревната среда
Терминът „ентеротип“ описва класификация на флората според преобладаващ тип. Те биват: тип 1 – Bacteroides, тип 2 – Prevotella, тип 3 – Ruminococcus. Как да разбереш обаче с кой ентеротип си? Истината е, че това е възможно единствено с генетичен тест, но все пак можеш да гадаеш. Ентеротип 1 е характерен за хора с диета, богата на протеини и животински мазнини – нарича се още „западен“ тип хранене. Ентеротип 2 се среща при хора с диета, богата на фибри, въглехидрати и преимуществено растителна храна. Последният тип е характерен за хора с диета, богата на устойчиви нишестета и фибри. По неписано правило – винаги трябва да има един „лош герой“. В този случай това е ентеротипът Bacteroides. В редица научни публикации той е представен с етикет „вреден“ за здравето. При него са установени по-високи честоти на възпаления, затлъстяване, метаболитни нарушения – за разлика от „добрите герои“ Prevotella и Ruminococcus, за които се съобщава по-здравословни нива на глюкоза, инсулин, имунологичен статус.
Връзката „черва-мозък“
Бактериите в червата продуцират много метаболити, които се транспортират чрез кръвта. Някои от тях достигат до мозъка и оказват въздействие. Това се нарича чревно-мозъчна ос. Що се отнася до психичното здраве – да кажем, че различните ентеротипи обичат да съществуват по различен начин. Някои са по-буйни и експресивни, други пък са по-скромни и не толкова духовити. Така например, при западния ентеротип учените смятат, че поради повишеното производство на липополизахариди, това може да доведе до повишени нива на кортизол, депресивни и тревожни симптоми. Според проучвания при хора с тип 2 се наблюдава следното правило: „повече бутират и пропионат = повече триптофан“. Това пък повишава нивата на серотонин и други важни за мозъка молекули. Резултатът е стабилно психично здраве. При хората с тип 3 нещата са подобни, с разликата, че се продуцира основно бутират. Резултатът е стабилно психично здраве. Има обаче една особеност – смята се, че тип 2 и тип 3 са силно зависими от диетата си. Тоест, дори при леки изменения могат да се наблюдават негативни ефекти.
Пробиотици и чревно здраве
Навярно вече се досещаш, че ентеротипът диктува правилата на играта. Въпреки това, пробиотиците имат не по-маловажна роля. Смята се, че те модулират възпаленията, подобряват усещането за хранителен комфорт, дори повлияват благоприятно психичното здраве. Пробиотиците могат да проявят своите ефекти като понижават нивата на липополизахариди при Bacteroides ентеротип и стимулират невромедиацията. Според много проучвания в качеството си на пробиотици са именно млечнокиселите бактерии. Това не е изненадващо, тъй като те са и в основата на изграждане на здравословен микробиом
