Всеки има своята история – бактериоцините също. Тя започва така: „В един скучен следобед, през 1925 г. се случи нещо невероятно…“ В Института по бактериология към Университета в Лиеж ученият Андре Грация провеждал свой експеримент с E.coli, когато забелязал, че някои щамове потискат растежа на други. Това се случва преди ерата на антибиотиците, та дори преди да се знае какво е пеницилин. Грация описва явлението като „принцип на инхибиране“, а впоследствие се документира и първият открит бактериоцин – колицинът. Още по-интересен факт е, че Андре Грация извършва подобен експеримент с плесени, но смята, че резултатът няма достатъчно голямо терапевтично значение…. Впоследствие Флеминг извършва същия експеримент, публикува данните и печели Нобелова награда за откриването на пеницилина.
Бактериоцинът – селективният войник
Това са много интересни протеини. Интересни, защото имат собствено мнение по въпроса за чревната флора и да – въоръжени са до зъби. Синтезират се от голяма част от полезните бактерии при определени условия. Бактериоцините се отличават със своя селективен избирателен подход.
Според научни изследвания със своите „скенери“ те се насочват към патогенните бактерии и нарушават жизнените им функции – атакуват мембраните, клетъчните стени, дори генетичния им материал. Съвременната наука смята, че именно те са обект на бъдеща алтернатива. Всеки има своята история, бактериоцините също – синтезират се от голяма част от полезните бактерии при определени условия. За финал се подлагат на топлинна обработка заедно с пробиотиците – от една страна, защото обичат лятото, а от друга – за да се получи перфектно пречистен и стабилизиран продукт.
Приложение
Най-широко приложение намират в хранителната индустрия. Използват се като „пазители на храната“ поради отличителният им консервиращ ефект. Най-известният пазител в арсенала е низин, продуциран от Lactococcus lactis. На хранителния етикет е известен с кодовото име „Е234“, а най-големите му врагове са редица опасни патогени. Този пазител обича разнообразието, можеш да го срещнеш буквално навсякъде – млечни продукти, меса, напитки, сосове.
В медицината се прилагат в дерматологични кремове, назални спрейове, капсули. При пробиотици този „войник“ се хвърля в битка по два различни начина. Първият е при живите пробиотици, където е малко рисково….. понеже са живи, трябва да преминат през бойното поле на стомашно-чревния тракт, без да умрат. Направят ли го – колонизират червата и продуцират бактериоцините на място. Вторият начин е по сигурен – среща се при тандализираните пробиотици или там, където бактериоцините са произведени предварително. Това са тези пробиотици, които се инактивират чрез топлинна обработка. Това „заобикаля“ бойното поле на храносмилателната система, тъй като няма значение по какъв начин ще го преминат – те пак оказват своето влияние, защото полезните вещества предварително са отделени и стабилизирани – именно под ефекта на тандилизацията.
Ре-Комфорт залага именно на втория метод – по-точно сигурният, при който успеваемостта винаги е гарантирана и целта ще бъде постигната.
