ГМО – тази думичка е мистериозна, дори звучи малко като „НЛО“, и неслучайно има прилики между двете – звучат гръмко със своите главни букви и съдържат един и същ брой букви. Да не говорим, че предизвикват едно и също чувство – непознато, опасно, недоверчиво. Именно когато става въпрос за този „неестествен етикет“, общественото мнение е смесица от страх, недоверие, дори носталгия по „чистата“ храна. Истината е, че понякога дори не знаеш какво консумираш, което създава още по-голямо объркване.
За да разбереш обаче какво наистина придава „неестественият етикет“, е нужно да започнем отдалеч – а именно, да навлезем в света на микроорганизмите и тения генетичен потенциал. Ако си спортист или пък си прекарал буйна морска вечер, най-вероятно си осъзнал следното: „Това, което не те убива, те прави по-силен.“ На същия принцип действат и микроорганизмите –природата е измислила естествени механизми, чрез които прави малките приятелчета по-приспособими, по-устойчиви към промени в околната среда и по-адаптивни, както и способносни да придобиват нови функции. Примери за това са придобиване на антибиотична резистентност, способност за разграждане на нови вещества (субстрати) или пък издръжливост на тежки физични условия (напр. температура). Та, тези механизми се обединяват под името „бактериална рекомбинация“ и биват 3 вида: трансформация, трансдукция и конюгация. Най-общо казано, това са процеси на обмен на генетичен материал между бактериите. Принципът им на действие е да развият естествения потенциал за подобрение. След откриването на тези механизми науката разработва много „нови“ и „подобрени“ щамове микроорганизми, които се използват широко в индустрията, медицината и земеделието.
Дотук обаче с естетиката. Какво е ГМО? – Това е организъм (растение, животно, микроорганизъм), чието ДНК е изменено посредством лабораторни техники по начин, който не би се получил чрез естествена рекомбинация. Тоест тук могат да се наблюдават множество генетични комбинации без никакви правила. Например, една история от 90-те години, когато е проведен успешен ГМО експеримент и е създаден домат с въведен ген от арктическа риба. Целта – издръжливост на екстремно ниски температури. Смята се, че този случай има само експериментален отпечатък, но кой да знае. Друг подобен пример е създаването на т.нар. „златен ориз“, който успешно биосинтезира бета-каротен. Изкуствено въведените гени са от нарцис и бактерии, като замисълът е тази оризова култура да се използва за задоволяване на конкретни хранителни дефицити в определени региони.
Къде стои истината? Истината е, че няма генерална истина. Въпреки че много световни организации отричат потенциална връзка между ГМО културите и ръста на заболявания като рак, автоимунни болести, метаболитни нарушения и други, не може да се гарантира 100% безопасност. Причината е, че подобно проучване не може да се проведе в реални условия. Затова истината се крие някъде там… между философските и естетичните разбирания на хората.
